Имам две дъщерички – на 2 г и на 3.5 г.
Да прекараш цял ден с малките си деца вкъщи може да се превърне в най-голямото и неприятно предизвикателство в живота.
Децата, особено малките искат пълното внимание на родителя и могат да те изцедят за няколко часа.
Поне при мен е изключително изморително. Не ме оставят и за минута да си почина.
Това, което забелязах е, че ако им измислям занимания и игри, всички се забавляваме и си прекарваме добре, с много смях и игри.
Ако обаче си пусна един филм и им кажа играйте си двете (нали затова направихме две деца), почва един друг филм – драма, ужас, ред сълзи и сополи. Непрекъснато се бият, дърпат, реват, крещят, правят бели.
Правят много бели – разливат, събарят, удрят се…
Тоест нямам избор, пак трябва да вървя след тях, да бърша, събирам и непрекъснато трябва да ги разделям, за да не останат без коси и очи…
Та.. реших да взема нещата в свои ръце и да им измислям занимания.
Съветвам Ви всяка игра да започвате с думите:
„Хммм, какво ли да правим сега, каква игра да измислим… Деца, а искате ли да…“
Това изречение се оказа доста полезно. Децата видяха, че доста си мъча мозъчните гънки да измисля нещо ново и интересно за правене. Това, което много ме зарадва, че по едно време голяма почна да мисли, да предлага идеи и да използва същата фраза. Оказа се, че това упражнение доста развива креативността.
Освен това, започнахме да се чувстваме като отбор, който заедно мисли върху проблема как да се справим със скуката.
Ето няколко идеи, до които стигнахме и си прекарахме страхотно:
[/section] [divider height=“0px“] [section bg_color=“rgb(71, 71, 71)“ mask=“arrow-large“ padding=“66px“]1. Тоалетна хартия
Оказа се, че тоалетната хартия може да бъде източник на доста забавни моменти.
– „Деца, а искате ли да се увием в тоалетна хартия и да станем на зомбита и да се гоним?“
– „Дааааа“
И така и направихме..
Първо увих едното, то стана зомби и започна да ни гони.. После другото.. После те ме увиваха.
Накрая ми направиха прическа, като тук помогнах.. с малко тиксо, ето го резултата
Това, което осъзнах е, че важното при всяка игра е да задаваме въпроси като „Какво можем още да правим с това?“. По този начин мисленето не само на децата, но и нашето, се развива в посока креативност и измисляме още много вариации на всяка игра.
Това ми помогна и в работата. Вместо да казвам „Този проблем е ужасен, загазихме“, казвам „А как можем да решим този проблем“. Разликата е огромна! Мозъкът ми направо се пълни с идеи за решения.
Затова и когато децата предложат някоя идея, дори тя да ми се струва много лоша, вече не им казвам „Абсурд, няма как да стане“, а по-скоро задавам въпрос „А може ли по-друг начин да го направим?“
[/section] [section]2. Балони
Хубаво с тоалетна хартия, ама вниманието на децата се задържа максимум 30 мин, ако имаме късмет, може дори 31 мин.
Та измислихме нова игра.
Взехме балони и няколко от тях ги надухме. Първо ги ритахме, хвърляхме, играхме си на бой с балони и така цели 7 мин…
Много им беше забавно и само да ги надувам и да им ги давам да ги пускат. Балона лети през цялата стая и доста ги забавлява.
После си сложих един балон под тениската и заприличах на бременна жена.. Разбира се децата искаха да повторят. Но понеже са с малки тениски, се наложи да им сложа от моите. Ето го резултата:
Леко се побутвахме с коремите, правихме пози, като цяло доста забавно.
После решихме няколко балона да ги напълним с вода, по един за всеки.
В началото си помислих, че това не е добра идея, защото ако се спука някой балон ще намокрим вътре.
Да ама, като се замислих, че те разливат чаши, кани с вода, дори малката си сваля памперса и пикае на пода, се сетих, че моя ден така или иначе минава в бърсане..
Та един балон с малко вода ли ще ме уплаши.
От детството си съм научил един трик така, че да не се пукат лесно балоните с вода. Първо, пълня балона с малко вода. Второ, вътре не трябва да остава въздух.
Така имаха нови играчки за хвърляне, търкаляне, мачкане в ръцете.
После решихме да напълним много балони, като единия доста го напълнихме и излязохме навън. Огромна радост беше, когато ги хвърлях нависоко и балоните се пукаха на земята, пръскайки вода навсякъде.
[/section] [section bg_color=“rgb(112, 193, 179)“ mask=“angled-right“ padding=“54px“ margin=“0px“]3. Картонени чанти, кашон и тиксо
Всякакви картони – чанти, кашони и други са чудесно средство за игра.
Първо направихме рокля от картонена чанта и се фукахме.
После започнахме да я режем на малки парчета. Децата почнаха да лепят с тиксо тези малки парчета на един шкаф. Това го правихме много дълго време. Оказа се, че им е доста интересно да творят с хартия и тиксо. Достатъчно беше да им покажа веднъж как се залепва с тиксо. След това само им режех малки парчета хартия и тиксо, а те ги залепваха и създаваха различни форми върху шкафа.. (а с едното око, аз си гледах филм).
На снимката долу е роклята. Плюс може да забележите една трета вежда.. Хаха. Това го направих с един молив, лесен за измиване. Идеята ми беше да ги направя да ми изглеждат по-смешни.. и сработи. Когато и да направят беля и тръгвам да им се карам.. гледам трета вежда и почвам да се смея. Пък се оказа, че им хареса и не искаха дори да си измият лицето цял ден. Дори разходихме кучето и голямата си ходеше с нарисуваното лице..
А малката просто обича кашони, като малко коте.. Лежи си вътре, дърпаме се на шейна, правим къщички.
[/section] [section]
4. Топло/студено
Позната за повечето игра предполагам.
Малката не разбира още тази игра, но пък я гледа с интерес. А голямата я научи и вече доста и харесва.
Скривам някоя играчка или предмет, като тя е със затворени очи и брои до 10. След това започва да търси предмета. Когато е далеч от мястото, казвам студено или дори замръзнало. Когато се доближава казвам топло, а ако е много близо или повтарям начесто топло, топло, топло и после става горещо, горещо, горещо и така докато намери предмета.
В началото иска доста обясняване на концепцията топло/студено, демонстриране и търпение. Но след като го научи, започна тя да крие предмета и аз да търся.
Като нейните насоки бяха грешни в началото – нещо от сорта „Тати сега е топло, студено, горещо“, но после схвана идеята.
Така или иначе по време на целия процес се забавлявахме.
5. Криеница
Класика!
Оказа се, че и малките бързо я усвояват и много харесват.
Дъщеричката ми на 2 разбира се седи само с мен. Или се крием заедно или търсим каката заедно. Игра, която може да играем доста време.. но само вътре.
Смея ли навън с две малки деца да си затворя очите?!
[/section] [section bg_color=“rgb(71, 71, 71)“]В заключение:
Основното, което осъзнах, е че за да прекарваме добре с децата и да изградим дълбока връзка и приятелство, заниманията и игрите, които измисляме и правим, трябва да са интересни и за мен, родителя.
Ако играем само с някакви бебешки прости играчки, за мен е скучно и усещам как се поражда едно нежелание да прекарвам време с децата. Обвързвам го с нещо скучно, досадно и много трудоемко.
А когато правим неща, които са забавни и за мен – мислим заедно как да ги подобрим, как да ги направим по-интересни, започвам да си опознавам децата..
Най-якото беше, че забелязах как децата също се въвличат в това да мислят и да създават нови занимания и игри.
Надявам се от горните варианти, някоя игра Ви е харесала. Като цяло не е лесно да се забавляват деца. Не ми се искаше да го кажа, но с горните игри + още няколко успях да ги забавлявам само до 14:00 часа същия ден. После трябваше до парка, вечерта нови неща и така…
Ще се радвам ако споделите и Вие идеи за игри и как се забавлявате с децата.
[/section]